Тодоровден е. Празникът се отбелязва в първата събота на Великия пост.

...
Тодоровден е. Празникът се отбелязва в първата събота на Великия пост.
Коментари Харесай

Отбелязваме един от най-хубавите празници. Имен ден имат...

Т одоровден е. Празникът се отбелязва в първата събота на Великия пост. Нарича се по този начин, тъй като е обвързван с името на християнския страдалец от началото на четвърти век Теодор Тирон.

Паметта му се празнува на 17 февруари, а през днешния ден се напомня една чудна преживелица.

Половин век след гибелта на мъченика Теодор на власт пристигнал император Юлиан - високообразован човек, само че върл съперник на християнството. Той се заел да възвърне езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, тъй като преди този момент бил кръстен като християнин). Създавал всевъзможни компликации на християните и по тази причина в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ на сън и му споделил: " Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна вкъщи си, дано си вършат коливо (т.е. да варят жито с мед) ". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: " Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните ". Архиепископът извършил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От благодарност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да уважава паметта на великомъченика.

Тодоровден е празник и на коневъдството и на конния спорт

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на обичаното на всички българи конно съревнование – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка.

Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

Обредната софра за празника включва пита с квас, леща и чорба от гъби. 

Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.

Празнуват всички с имената Тодор, Теодора, Теодор, Тодорка, Теомир, Тодорин, Тодорина.

Днес отдаваме почит и на преподобния Теофилакт, свещеник Никомидийски.

Свети Теофилакт живял през осми-девети век. Произхождал от Изтока и бил човек с положително обучение. Отишъл в Цариград, с цел да продължи образованието си, и там бързо си спечелил име на просветен и кадърен човек. Запознал се и с бъдещия патриарх Тарасий, който тогава заемал висша служба в двореца.

Когато в 784 година Тарасий бил определен за цариградски патриарх, той привлякъл Теофилакт в клира на патриаршията. Най-напред Теофилакт бил изпратен в един манастир край Черно море, а по-късно го избрали за свещеник на Никомидия. На това отговорно място свети Теофилакт се отличил с каузи на християнска щедрост. С неговите грижи били издигнати освен храмове, само че също болница, домове за небогати и престарели хора, които имали потребност от поддръжка и грижа. Епископът подпомагал със средства нуждаещи се вдовици и сираци. Във времето на една заразна болест, която се появила в града, той самичък се грижел за болните дружно с лекарите и другите доброволци.

След гибелта на патриарх Тарасий на патриаршеския трон бил определен свети Никифор Първи, а след това император станал Лъв Пети арменец (813-820 г.), прочут съперник на иконопочитанието. Тогава патриарх Никифор, дружно с епископите свети Теофилакт Никомидийски, Емилиан Кизикски, Евтимий Сардийски, Евдоксий Аморийски, Михаил Синадски и Йосиф Солунски, отишъл в двореца и изобличили самодържеца за иконоборческите му схващания. Императорът се разгневил и осъдил всички на заточение. Патриарх Никифор бил заточен в Хрисопол, а другите епископи на разнообразни места. Свети Теофилакт бил пратен в Стровил, на югозападния завършек на Мала Азия, където прокиснал в заточение 30 години и там се упокоил в 840 година

След като при императрица Теодора и патриарх Методий се прекратило преследването на иконопочитателите, мощите на свети Теофилакт били пренесени в Никомидия.
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР